Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2012 13:33 - Закон против лихвоимството
Автор: logo Категория: Политика   
Прочетен: 5041 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 03.02.2012 14:42


По повод оживените дискусии напоследък за високите лихви на банките, бездействието на правителството и упоритото желание на банкерите да внушат, че лихвите не могат да се регулират със закон, публикуваме действалия в продължение на десетилетия преди комунистическия преврат от 1944 година Закон против лихвоимството.

Припомняме, на онези, които не знаят, че по онова време България е една добре уредена средно развита европейска държава, с работещи банки и работеща икономика. С помощта на Закона среку лихвоимството и на Закона за защита на длъжниците (който ще публикувам допълнително ако има интересуващи се) България за две десетилетиа се възстановява от разрушенията на Първата световна война и преодолява икономическата катастрофа от 30-те години.

Както разбираме от Закона против лихвоимството, България по онова време е имала и държавници, които са преследвали много по-високи и държавно отговорни цели, отколкото състоянието на личните си банкови сметки. Тези истински държавници са управлявали в интерес на населението и стопанството, а не в угода на спонсориращи ги банки и криминални структури.

Не знам впрочем дали тогавашни държавници, техни подставени лица или неформални съпруги са притежавали банки и каква връзка има това с нежеланието да бъде приет днес закон подобен на Закон против лихвоимството въпреки крещящата и все по-неотложна обществена нужда.


ЗАКОНЪ противъ лихвоимството


Утвърденъ съ указъ № 80 отъ 15.04.1927 г., обн., ДВ, бр. 22 отъ 30.04.1927 г., в сила от 1.05.1927 г., изм. и доп., бр. 291 отъ 31.03.1931 г.

Чл. 1. (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г. *) Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения отъ закона максимумъ на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Виновниятъ може да бъде лишенъ и отъ правата, посочени въ чл. 30, п. п. 1 - 3, 5 и 6 отъ наказателния законъ.

Забележка: Не се счита превишенъ позволениятъ лихвенъ процентъ, когато лихвата се предплаща.

) Старъ чл. 1. Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ 6 единици, наказва се сь тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.


Виновниятъ може да бъде лишенъ и отъ правата, посочени въ чл. 30, п. п. 1 - 3, 5 и 6 отъ наказателния законъ.

Забележка. Не се счита превишенъ позволениятъ лихвенъ процентъ, когато лихвата се предплаща.


Чл. 2. Съ посоченото въ чл. 1 наказание се наказва и оня, който съ знание служи за посредникъ при извършване на престъплението по същия членъ.


Чл. 3. Който извършва посочените съ чл. чл. 1 и 2 престъпления по занаятъ или като рецидивистъ, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до три години и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лева.


Чл. 4. Когато посочените въ чл. чл. 1, 2 и 3 престъпления са извършени отъ името на дружеството, то наказанието се налага на лицата, които са разрешили извършването на сделката.

Когато същите престъпления са извършени отъ прокуристъ или пълномощникъ, то наказанието се налага освенъ на непосредствения извършитель, също и на господаря, отъ името и съ знанието на когото е било извършено наказуемото деяние.


Чл. 5. (Измененъ: 3. отъ 30 юний 1933 г. *) Законната лихва по граждански и търговски дела е 8% годишно, а договорната лихва не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3 единици, освенъ ипотечната, която не може да бъде по-голяма отъ законната лихва.

Забележка. Дава се мандатъ на Министерския съветъ да намали размера на лихвата до 8% по ипотечните заеми на Българската ипотекарна банка.

Тази наредба се прилага и за всички съществуващи при влизането на настоящия законъ въ сила задължения, лихвата на които следъ тая дата не може да надминава предвидения въ нея процентъ.

.(Нова ал.: 3. отъ 12 мартъ 1935 г.) По краткосрочните (до шесть месеци) заеми, сконтовите кредити, кредити срещу депо на портфейлъ, текущите сметки и други такива заеми, макаръ и гарантирани съ ипотека, законната лихва е равна на предвидената въ ал. I договорна лихва (не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3%).

) Старъ чл. 5 (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Законната лихва по граждански и търговски дела е дванадесеть на стоте годишно.


Договорната лихва не може да надвишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 5 единици. *1

Старъ чл. 5. Законната лихва по граждански и търговски дела е дванадесеть на стоте годишно, а договорната лихва не може да надвишава позволения отъ този законъ процентъ *1).

1) Съ § 2 отъ закона за изменение на закона противъ лихоимството отъ 31 мартъ 1931 г. второто изречение на чл. 5 : "а договорната лихва не може да надвишава позволения отъ този законъ процентъ", става алинея втора на същия членъ и се изменява така: "Договорната лихва не може да надвишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 5 единици"; а съ законъ отъ 30 юний 1933 г. се отменява горецитирания § 2 на закона за изменение на закона противъ лихоимството отъ 31 мартъ 1931 г



Чл. 6. Непозволениятъ размеръ на лихвата може да се доказва или предъ гражданския съдъ, чието решение, съгласно чл. 21 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължително за углавния съдъ, или пъкъ направо предъ углавния съдъ, чиято присъда, съгласно чл. 22 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължителна за гражданския съдъ.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Давностьтъ за изключване преследването на престъпленията по настоящия законъ, както и давностьта за погасяването на исковете за повръщане на незаконни лихви, е същата, която важи за диренето на лихва отъ дължими суми.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Заплатени отъ длъжника или пресметнати му съ негово одобрение лихви, по-високи отъ позволените отъ законите, за времето отъ 1 януарий 1920 година, до влизането въ сила на закона противъ лихвоимството (27 априлъ 1937 г.) подлежатъ на повръщане, освенъ, ако кредиторътъ докаже, че при уговарянето или одобрението имъ не е използувалъ стесненото положение или неопитностьта на длъжника.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) По заведени вече дела за повръщане на подобни лихви ищецътъ - длъжникъ има право да иска прекратяването на делото безъ съгласието на ответника и безъ заплащане на последния разноски по делото, а кредиторътъ, страна по непрекратените дела, има право да представи доказателства за възраженията си по алинея първа.



Чл. 7. Тоя законъ влиза въ сила на 1 май 1927 г., като по отношение лихвения процентъ, посоченъ въ чл. 1, се прилага отъ 1 януарий 1920 год., и отменява всички други законоположения, които му противоречатъ.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Поздравления за постинга!
03.02.2012 14:08
Крайно време е да се отхвърли брадатата комунистическа лъжа, че печалбата оправдава всичко, което е продиктувано от компартията или от идейните й наследници... Марксизмът крие, че продължителното оцеляване и развитието на бизнесите и индустриите е изисквало и съобразяване както с наемните работници, мотивацията и условията за работоспособността им, така и с платежоспособността на потенциалните клиенти. Над 20 години вече се опитват да ни наложат марксистките представи за капитализма в дивият му безотговорен вид, в който никога не е съществувал. Излиза, че правителствата, които са прилагали горецитирания закон, са били разстреляни, за да бъде наложена възможно най-немислимата и безотговорна форма на капитализъм...
цитирай
2. logo - @ vmir
03.02.2012 14:17
Абсолютно си прав приятелю! Главният проблем на вече 22-те ни години преход е, че онези, които разрушиха капитализма в България, водени от погрешното убеждение, че капитализмът е грабителска и несправедлива система, след това се опитаха да го изградят наново водени от същите погрешни представи. Те бяха убедени и промиваха мозъците ни с идеологията си, че капиталистът е изедник. И когато решиха да се реформират като капиталисти станаха изедници. Те не виждаха творчеството в предприемачеството. Затова след като заграбиха богатствата не станаха предприемачи, а рентиери и лихвари. Рентиерите и лихварите не създават, а присвояват стойност. Затова днес България е най-бедна и жалка в Европа, нямаме индустрия, но сме претъпкани със сгради и бивши цехове, които се дават под наем, лъскави банки, заложни къщи и празни молове, а филми като Стъклен дом са важно културно събитие, с което днешната паразитна олигархия опитва да осмисли битието си.
цитирай
3. vmir - Съгласен и много се радвам на постинга ти,
03.02.2012 16:47
защото показва, че цяла епоха преди днешните социално регулирани западни икономики, капитализмът у нас е бил далеч по-цивилизован и социално отговорен от днешния "капитализъм" лансиран ежедневно от левичарите у нас с разрушителните им претенции за всезнайковци.
цитирай
4. анонимен - анонимен
10.02.2012 13:45
Поздравления за статията!
Определено проявявам интерес към Закона за защита на длъжниците. Ще се радвам да го публикуваш.
:-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: logo
Категория: Политика
Прочетен: 115246
Постинги: 20
Коментари: 48
Гласове: 700
Архив
Блогрол