Войната съпътства историята на човечеството. От най-древни времена войната е неизменна част от живота на човека и на общността, племето, а по-късно държавата. Обучението във военно дело хилядолетия се е считало за най-важна част от образованието и възпитаниието, а притежаването на оръжие – условие за гражданското достойнство и отличаващо свободния човек от роба.

Войната и нейната посестрима – геополитиката са важна част от изкуството за държавното управление и гаранция за просперитет, социално, политическо и икономическо развитие в продължение на векове.

Механиката (а с това и съвременната физика и наука) се е развивала като важна част от артилерийското изкуство, а Интернет, без който днес животът ни изглежда невъзможен – възниква като военен проект на изследователски институт на Пентагона.

По-ранните войни са с ограничен географски обхват. Първата световна война започва през 1914 година. В историята пише, че е завършила през 1918 година, но мнозина се съмняват, изтъквайки, че и Втората световна война (1939-1945 г.) е резултат на нерешени проблеми, останали в наследство от Първата.

В продължение на десетилетия една странна световна война се водеше под формата на Студена война, която не стана гореща единствено поради страха от взаимно ядрено унищожение – макар на моменти, примерно при Кубинската криза, часовникът да показваше минути и дори секунди преди края на света и цивилизацията, която познаваме.

Фаталистите и любители на съдбовното значение на числата върху човешкия живот биха отбелязали, че избухналата през 2014 година война в Украйна започва точно 100 години след Първата световна война. И може би са прави тези, които твърдят, че Световната война въобще не е приключвала, а само е менила своите форми и начини за воюване, преминаваща в цикли на затихване и ново ожесточаване.

Въпреки това, в събитията, които днес преживява светът има нещо уникално. Защото разделението не преминава по националните граници, а разделя обществата и дори семействата на воюващи страни и не можещи да намерят общ език и ценности обществени лагери.

Казано другояче, докато преди войните са сплотявали обществата пред общия враг, то днес ги разделят до степен да противопоставят близки до вчера приятели, братя и сестри, съпрузи, поколения, деца и родители.

В тази връзка си спомням Стефан Цанев и неговият “Плач по Ботев”:

“... По черепа земен и във всяка глава
боят не е стихнал –
рано е за тържества;
че не по кръстовищата – в душите са разпятията
и бягство е уюта, предателство – апатията;
и епохата наша всекиму два избора сочи:
трийсет сребърника –
или Околчица! ...“

Изглежда, че това е най-важната характеристика на настоящата световна гражданска война – разделението днес, са разлика от всички предишни войни, не е между общности, нации и държави, то е вътре в умовете ни.

Поради това заемането на позиция е неизбежно, съдбоносно и неутрални могат да бъдат само онези, които не умеят, страхуват се или са се отказали да мислят.

Всъщност идиотщината е потомствено заложена в изявите на човека. Може би като предпазна мярка, съобразно необходимостта от оцеляването на планетата. Защото според теорията на Дарвин намножаването на един вид неизменно довежда до намножаването на неговите врагове, за да се постигне някакъв баланс. В слючая този вид е хомосапиенс и понеже в природата не се вижда естествен съперник за експлоатация на планетата, хомосапиенс по нечия Божия /може би/ разпоретба се превръща във враг на самия себе си. И се самоунищожава, вследствие заложената в природата му глупост. В края на краищата планетата трябва да оцелее и не е важно доколко недоразумението хомосапиенс е в хармония с природата и със себе си.

С Ъ Щ О разделя общество и семейства.
Гьоте пише, че се скарват баща му и дядо му, и град Франкфурт е разделен от бурни омрази.
И "всичко тече" и "нищо ново под слънцето", вървят заедно.